Книги, похожие на «Олег Минкевич, Цикута»

«Намерихме доста тихо място, нямаше хора, понеже беше дългата обедна почивка. Запътихме се към една аркада, седнахме и опряхме гърбовете си със сладката сервитьорка на старите камъни, леко повдигнах полата ѝ, а тя викна: — Нo what правиш? Усмихнах се, хванах бикините ѝ, а тя писна полу-обидена, полу-развълнувана. Скъсах ги и пъхнах във вагината ѝ нетърпеливите си пръсти и едновременно прилепих устните си към нейните за да спре да крещи».

— Доьзал ца хуьлучарна хаа дезарг — Доьзал ца хуьлучара лело деза некъаш — Доьзал Делера риц1къ хилар билгалла даккхар