Книги, похожие на «Зулфиябегим Адҳамзода, Силаи раҳм. Роман»

— Къуръан дешар йоккха сийлалла ю — Къуръан дешарх йоккха ял хуьлу — Къуръан доьшуш верг Аллах1ана герга вахна ву — Къуръан дешар доккха ирс ду — Къуръан доьшуш верг лаккхарчу даржехь хира ву — Къуръане ладохаран йоккха ял ю — Къуръанах лаьцна хаза дийцарш

— Доьзал ца хуьлучарна хаа дезарг — Доьзал ца хуьлучара лело деза некъаш — Доьзал Делера риц1къ хилар билгалла даккхар

Кху жайно гойту: Ялсамани Делигара эца езаш хилар. Ялсаманин мехах нийса кхетар. Ялсамани мах боккха а, хала а ца хилар. Ялсамани доггаха езначеран масалш. Ялсамане кхачар коьрта 1алашо хила езар. Ялсаманин дуьхьа цхьа а х1ума дукха ца хилар.

«Намерихме доста тихо място, нямаше хора, понеже беше дългата обедна почивка. Запътихме се към една аркада, седнахме и опряхме гърбовете си със сладката сервитьорка на старите камъни, леко повдигнах полата ѝ, а тя викна: — Нo what правиш? Усмихнах се, хванах бикините ѝ, а тя писна полу-обидена, полу-развълнувана. Скъсах ги и пъхнах във вагината ѝ нетърпеливите си пръсти и едновременно прилепих устните си към нейните за да спре да крещи».