Книги, похожие на «Анатолий Богатых, Под уездной звездой»

Максим Велков -МАКО не е професионален поет (ако има още такива), а бард на мига, на бързата реакция на случващото се, на връхлитащите ни събития и провокираните от тях чувства.Думите му, родени спонтанно от емоция и трезва мисъл, от гняв/покруса, от любов или възхита,сами запълват белия екран и тръгват бързо в нета.И понеже са истински, и понеже са част от общите мисли и чувства, и понеже са находчиво изказани, събират на мига поддръжници, а авторът им почитатели.В заглавието има ирония, но и гняв,сарказъм,болезнена асоциация с наистина героичното минало на уморения ни народ,зает днес повече с оцеляването отколкото с възраждането си на всеки 30-40 години. В Юнашкото време на Максим Велков няма славни герой и героини, няма велики дела, но има много любов към род, народ, родина.Има вярност към спомена, към идеала и морала на предците.Има ценна надежда за бъдещите дни с очаквана промяна!Стихосбирка на интелигентна сатира и нежна,деликатна лирика, изповед на любов.

Честность и искренность выводят человека к Знанию и Осознанию — в любой точке, где бы он ни начал. Честность и есть бесстрашие, а искренность сердца и разума дарует Знание. Я настаиваю — в этом и есть алхимический метод проникновения в суть вещей. Разговор здесь идёт не с людьми, а мира Духа с миром Души — через разум, но с нуля — с детского состояния жадной души, с того уровня и на том языке, что она способна воспринять…

«Говорить о журнале, к которому ты и сам, наряду с другими его редакторами, имеешь непосредственное отношение, не так просто. С одной стороны, ты должен любить дело, которое делаешь. С другой – обращение к суперлативу в его оценке может только навредить. Мысль сама по себе не слишком оригинальна…»